СССР, 1978-а. Главният редактор на един московски вестник се сетил, че се навършват 60 години от първият ленински съботни-и-ик… Извикал едно младо репортерче и му дал задача – да намери участници или свидетели в този легендарен и първи съботник…

ГУЛАГ

Момчето се хванало за главата – та това било преди 60 години !!! Мотал се тук, питал там, търсил – няма и няма !!! По провинцията ходил по дирите на некъв старик – участник в първият съботник – намира дома му в Подмосковието – ама старикът се смряскал преди седмица… Отчаян хваща влакът за Москва, идващ чак от дълбините на Сибир и… попаднал в едно купе с трима грохнали старци, без зъби и с дълги до коленете бели бради… Кльопнал се отчаян на пейката и след около 18 меинути единият дядка го заговорил:
– Кво си увесил нос, младеж?
Така и така, репортерът обяснил…
– Е-е-е… – погладил брадата си дядката – Ние бяхме там с тия дядовци… да, да, не сме участвали, но бяхме…
Репортерчето плеснало с ръце, подскочило и извадило бележникът си.
– Разкажете ми, моля ви !!!
– Значи – подхванал старичокът – беше една събота, сутринта… Бахме си намерили с Коля и Вовка – ей-тия двамата, едно шише спирт и излязохме извън градът да го изсмуче-е-ем… Пиехме си доволни и щастливи от животът, ама по едно време некви хора с брадви и кирки и лопати взеха да се мотаят наоколо… Пием си ние, седнали под едно дърво, ама по едно време дойде един човечец, дребен такъв, плешив и с брадичка и вика:
– Другари, ние тук полагаме доброволен труд за да изградим социалистическата ни родина !!!! Това дърво ни пречи и трябва да го отсечем !!! Бихте ли се дръпнали?
Спогледахме се ние с Вова и Коля, мислим си – работят хората – като не помагаме, поне да не пречим… Станахме и седнахме под друго дърво и пак нагънахме бутилчицата…
Да, ама след малко пак идва оня, дребния човечец и мармори:
– Другари – и това дърво трябва да се отсече… ако обичате, айде седнете другаде !!!
Мене малко ми кипна, мамчето ми, дума да няма, ама Вова, нали е добродушен ме дръпна :
– Хайде, Ваня, да не пречим на хората, да отидем под другото дърво хей там…
Преместихме се пак, ама след малко пак идва оня с брадичката и пак:
– Отместете се, другари, не виждате ли, че ни пречите?
Понеже ни беше писнал, ние го наругахме както си му е редът и го пратихме по дяволите. А дребният не взе да спори с нас, ами се обърна и се разкара… Да, ама тъкмо ударихме по още две-три глътки и ето – идва друг човек – също плешив и с малки очилца… а с него – пет момчета с винтовки…
– Я-я, граждани – каза очилатият – я, елате с мен ако обичате…
Насочили момчетата винтовките и ние, щем не щем – тръгнахме…

Старецът млакнал и се загледал тъжно през прозорецът на влакът.
– И какво стана ? – запитал плахо младият репортер.
– Ами… нищо – промърморил старецът – ей-го на, сега се връщаме…